В турския Газиантеп сватбите разпръскват известна тъга след земетресението

Газиантеп, Турция – бул. Gazi Muhtar Pasa в центъра на Газиантеп, грациозен квартал с булчински магазини и места в град, прочут като дестинация за женитба, е доста по-оживена от преди година, тротоарите са чисти от парчета и натрошени стъкла на прозорци.

Фирмите са отворени от ранна заран и макар дребен дъжд, улицата кипи от живот и бъдещи булки, търсещи своята мечтана булчинска рокля – като Айсенур от Пазарджик, която замечтано преглежда витрините.

Учителката в началното учебно заведение Даяна Хадж Асад, на 37 години, си спомня, когато тя също разгорещено разглеждаше витрините на магазините през януари 2023 година, без да знае, че огромният й ден, плануван за февруари, ще бъде анулиран от естествено злополучие.

Разбити и отсрочени фантазии

На 6 февруари 2023 година земетресение с магнитуд 7,8 по скалата на Рихтер раздруса Югоизточна Турция и Северна Сирия в 4:17 сутринта, убивайки повече от 50 000 души, разселвайки милиони и причинявайки вреди на стойност към 34 милиарда $.

В Газиантеп, единствено на 68 км (42 мили) от епицентъра, той разруши домове и здания, както и фантазиите на доста двойки, които бяха на път да стартират бъдещето си дружно.

Хадж Асад очакваше нейният избраник Шареф най-сетне да отлети от Саудитска Арабия до Газиантеп, с цел да се ожени, откакто чака месеци за визата си – само че всичко се промени за една нощ.

„ Беше ужасяващо “, спомня си Хадж Асад. „ Спомням си сходни страхове по време на войната в Сирия. “

Газиантеп, който е измежду по-големите и по-богати анадолски градове, има доста огромни булчински магазини и места за сватби, основани тук и от началото на сирийския спор доста сирийски бежанци като Хадж Асад са се заселили тук.

Някои започнаха брачен бизнес, с цел да се погрижат за непрестанно възходящата арабскоговоряща общественост, като 36-годишната Рийм Масри, която се реалокира в Газиантеп от родния си Алепо, Сирия, през 2013 година

Масри и нейната организация за сватбено обмисляне Dantel бяха наети в края на 2022 година да провеждат огромния ден на Хадж Асад.

Завършилата изобретателен дизайн не искаше да бъде един от хилядите бежанци, принудени да отворят хранителни предприятия, с цел да оцелеят – по тази причина тя сътвори Dantel през 2016 година

След като оцелява във война, живее в заточение и понася гибелта на майка си отдалеко, тя споделя, че дните на земетресението са били едни от най-тежките в живота й, изключително като самотна майка на две млади девойки.

„ Бяхме сами в къщата, когато трусовете започнаха да раздрусват леглата ни “, спомня си Масри.

„ Първата ми мисъл беше да сграбчи паспортите, ако би трябвало да бягаме, както по време на войната. Спахме три дни в колата си, след което тръгнахме за Истанбул с рейс с няколко другари. “

Земетресението пристигна в най-натовареното време на годината за нея – множеството сватби са напролет, тъй че зимата е времето, когато се случват доста телефонни позвънявания, срещи и извършване на покупки.

Онзи ден Масри загуби дома си, един от чиновниците си, който посещаваше фамилията си в Хатай, и единствения си източник на приходи. Преди земетресението тя организираше към четири сватби на месец, само че внезапно нямаше повече събития в дневния й ред.

„ Страхувах се, че би трябвало да стартира всичко изначало “, споделя тя.

Намиране на пространство за помощ

От град на наслада и празнуване Газиантеп се трансформира в място на тъга, като даже местата, издигнати за празнуване на щастливи моменти, се трансфораха във краткотрайни убежища за разселените.

Айкут Гьоктеник, 80, шеф на фамозното място за сватби Sato Saloon в Масал Парк, прочут също като „ парка на приказките “ – реши да отвори мястото си в нощта на 6 февруари за оживели, които са били на открито в студа, а не знаейки какъв брой време ще продължи изключителната обстановка.

Goktenik се занимава с обмисляне на събития през последните 40 години, 13 от които в Sato Saloon. „ В нощта преди земетресението организирахме събитие с къна, турски обичаен обред, който се организира един или два дни преди сватбата “, спомня си Гьоктеник.

„ В рамките на часове същият салон се трансформира в заслон. Имахме шанса да разполагаме със склад, цялостен с храна за планувани събития. “

С три огромни стаи и оптимален потенциал от 1500 души постройката оферираше несъмнено леговище на доста разселени в града. През първите осем дни седемте чиновници на Sato непринудено доставяха топла храна на близо 3000 души всеки ден.

„ Сватбите са знак на единение и благополучие, доста значим празник, надълбоко затвърден в турската просвета “, прибавя Гьоктеник. „ Наше обвързване беше да запазим този дух в нашия салон даже по време на изключителна обстановка. “

В 10-те провинции, наранени от земетресението, сватбите бяха спрени за шест седмици след оповестяването на изключително състояние. Но даже и след анулацията на прекъсването, малко на брой бяха в въодушевление да честват, откакто толкоз доста фамилии бяха унищожени и унищожени домове, изключително в близките села, откъдето множеството антипеи имат корени.

Въпреки че част от фамилията на майка й беше починало при земетресението, Хадж Асад и нейният избраник бяха стимулирани да възобновят подготовката за сватбата. „ Бяхме сгодени от четири години и лиши толкоз доста старания на Шарийф да получи тази виза, че почувствахме, че не можем да чакаме повече “, споделя Хадж Асад.

„ Също по този начин искахме да споделим някои позитивни моменти с нашите родственици след цялата покруса. “

Когато Масри получи телефонното позвъняване на Хадж Асад с молба да отсрочи сватбата, тя избухна в сълзи.

„ Когато най-сетне пристигна денят, даже не си спомнях по какъв начин да се гримирам, бях изгубила навика да се подготвям за празненства. “

На 2 май сватбата на Даяна и Шарийф беше една от първите чествани след дълъг интервал на печал. Masri провежда още три от този момент, защото лятото насърчи хората още веднъж да честват живота.

‏‏Миналия август Айхан Кахриман и италианската му партньорка Джулиана Чучи отпразнуваха сватбата си на дребна гала с лимитирана група другари.

Първоначално бяха възнамерявали огромния си ден за пролетта, само че Кахриман загуби доста членове на фамилията през февруари в родния си град Ислахие, един от най-засегнатите региони.

Двойката към този момент не беше в въодушевление за огромни празненства. „ Дори намирането на брачни халки беше предизвикателство, защото магазинът за бижута, от който планирах да ги взема, беше затворен от месеци “, споделя Кахриман.

След церемонията младоженците посетиха селото на Кахриман, с цел да честват с роднините му. „ Не можехме да честваме [традиционно], с барабани, церемониал и доста злато като дарове “, изяснява Чучи.

„ За да се почете траурът, сватбените тържества бяха намерено обезсърчени. Така че просто седнахме на дребна масичка и си говорехме безшумно, до момента в който пиехме чай. Това не беше денят, който имах поради преди земетресението. “

‏‏Тъй като Газиантеп беше пощаден от тежки опустошения, доста хора от други провинции се стичат там, с цел да пазарят или да честват огромния си ден. В момента Масри провежда сватбеното празненство на Айсенур и нейния избраник Али, което ще се организира след месец.

„ След като се наложи да отложим с още една година нашия благополучен ден, е такова облекчение да приключим последните детайлности, това значи, че този път в действителност се случва “, споделя Айсенур, чийто роден град в провинция Кахраманмарас беше мощно опустошен.

„ Въпреки че е мъчително да го честваме надалеч от родния си град, само че най-малко можем да честваме. “

Джулия Берначи способства за репортажите от Газиантеп.